13 най-чести здравословни проблеми при Немските овчарки

Н емската овчарка е една от най-популярните и уважавани породи кучета в света. Смела, интелигентна, лоялна и изключително лесна за обучение, тя е предпочитан избор както за семейства, така и за полицията, армията, спасителните служби и различни служебни дейности. Породата е създадена в края на XIX век в Германия с основната цел да помага при пасенето и охраната на стада. Благодарение на своята работоспособност, бързо мислене и силна връзка с човека, тези четириноги постепенно се превръщат в едно от най-разпознаваемите кучета в света.

Снимка: iStock

Популярността на породата обаче има и своята цена. В продължение на десетилетия част от развъждането е насочено предимно към външния вид, особено при изложбените линии, вместо към здравето и функционалността. Това води до появата на характерния силно наклонен гръб и задни крайници, които макар дълго време да се смятат за желана породна особеност, увеличават риска от редица мускулно-скелетни заболявания. За щастие през последните години все повече развъдчици поставят акцент върху по-здравословното телосложение и доброто качество на живот на кучетата.

Въпреки това Немската овчарка остава порода с предразположеност към някои наследствени и придобити заболявания. Добрата новина е, че голяма част от тях могат да бъдат открити навреме или рискът от появата им да бъде значително намален чрез отговорно развъждане, правилно хранене, контрол на теглото и редовни ветеринарни прегледи.

Снимка: iStock

Вижте още: Плюсове и минуси на живота с Немска овчарка

В следващите редове ще разгледаме 13 от най-честите здравословни проблеми при Немските овчарки, какви са техните симптоми, как се лекуват и какво можете да направите, за да помогнете на своя четириног приятел да води дълъг, активен и здравословен живот.

Мускулно-скелетни проблеми

• Дисплазия на тазобедрената и лакътната става

Дисплазията на тазобедрената и лакътната става е едно от най-често срещаните наследствени заболявания при Немските овчарки. През десетилетията селекцията на кучета с все по-силно наклонен гръб и специфична стойка постепенно се превръща в изложбен стандарт за породата. За съжаление този подход поставя по-голям акцент върху външния вид, отколкото върху функционалността и здравето, което увеличава честотата на ортопедичните заболявания.

При дисплазията ставата не се развива правилно, което води до нестабилност, неравномерно натоварване и ускорено износване на ставния хрущял. С течение на времето това причинява болка, куцота, ограничена подвижност и развитие на остеоартрит. Първите признаци могат да се появят още в млада възраст. Засегнатите кучета често изпитват дискомфорт при движение, трудно се изправят след почивка, избягват скачането и се изморяват по-бързо от обикновено.

Снимка: iStock

Лечението зависи от тежестта на заболяването. При по-леките случаи добри резултати се постигат чрез контрол на телесното тегло, умерена физическа активност, физиотерапия и хранителни добавки, съдържащи глюкозамин, хондроитин и омега-3 мастни киселини. При по-тежки форми може да се наложи хирургична намеса, включително коригиращи операции или поставяне на изкуствена тазобедрена става. Тъй като заболяването най-често се предава наследствено, изборът на куче от специализиран развъдник, който извършва официални тестове на родителите, значително намалява риска.

• Остероартрит

Остеоартритът е хронично дегенеративно заболяване на ставите и е един от най-честите здравословни проблеми при възрастните Немски овчарки. При него ставният хрущял постепенно се износва, което причинява болка, възпаление и ограничена подвижност. Макар заболяването да се развива естествено с напредване на възрастта, при Немските овчарки то често се появява много по-рано. Основната причина е високата честота на дисплазия на тазобедрените и лакътните стави, която ускорява износването на ставния апарат.

Снимка: iStock

Най-честите симптоми включват скованост след сън, затруднено ставане, нежелание за движение, намалена физическа активност и куцота, която често се засилва след по-продължително натоварване. За съжаление остеоартритът не може да бъде излекуван напълно, но развитието му може значително да се забави. Поддържането на оптимално тегло е един от най-важните фактори, тъй като всяко излишно килограмче увеличава натоварването върху ставите.

Лечението обикновено включва противовъзпалителни лекарства, физиотерапия, хидротерапия, хранителни добавки за ставите и умерени ежедневни упражнения. В някои случаи ветеринарният лекар може да препоръча инжекционни терапии или хирургично лечение. При ранно диагностициране и правилна грижа много кучета продължават да водят активен и комфортен живот години наред.

• Дегенеративна миелопатия

Дегенеративната миелопатия е тежко наследствено заболяване на гръбначния мозък, което постепенно води до загуба на контрол върху задните крайници. Заболяването е известно още като хронична дегенеративна радикуломиелопатия и се среща сравнително често при немските овчарки.

В началото симптомите могат лесно да бъдат объркани с артрит или дисплазия. Кучето започва да влачи лапите си, губи координация и трудно запазва равновесие. Постепенно слабостта се засилва, докато настъпи пълна парализа на задната част на тялото. За съжаление към момента не съществува лечение, което да спре развитието на заболяването. Въпреки това правилните грижи могат значително да подобрят качеството на живот.

Снимка: iStock

Обикновено ветеринарните специалисти препоръчват:

• Физиотерапия и хидротерапия за поддържане на мускулната маса.
• Поддържане на оптимално телесно тегло, за да се намали натоварването върху крайниците.
• Контрол на съпътстващи заболявания, като артрит и дисплазия.
• Използване на помощни средства, включително рампи, противоплъзгащи постелки, специални колани за подпомагане на ходенето и инвалидни колички.

Дегенеративната миелопатия прогресира сравнително бързо и при много кучета в крайния стадий качеството на живот значително се влошава. Добрата новина е, че вече съществува генетичен тест, който може да установи носителите на мутацията. Благодарение на него отговорните развъдчици могат да намалят риска заболяването да се предава на следващите поколения.

• Паностеит

Паностеитът често е наричан „болките на растежа” при кучетата. Това е възпалително заболяване на дългите кости, което се наблюдава основно при бързо растящи кучета от големи породи, включително Немската овчарка. Най-често се проявява между втория и осемнадесетия месец от живота. Заболяването може да засегне един или няколко крайника, като куцотата често се прехвърля от единия крак към другия. Именно тази променлива локализация е един от характерните признаци на паностиита.

Снимка: iStock

Кучето може внезапно да започне да накуцва, да изпитва болка при допир на засегнатата кост и да стане по-малко активно. Въпреки силната болка заболяването рядко оставя трайни последствия. В повечето случаи лечението включва ограничаване на физическото натоварване, осигуряване на достатъчно почивка и при необходимост противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти, назначени от ветеринарен лекар. При правилно лечение симптомите постепенно отшумяват, а след приключване на растежа заболяването обикновено не се появява отново.

• Остеохондрит дисеканс (дисекиращ остеохондрит)​​​​​​​

Остеохондритът дисеканс е заболяване, което засяга развиващия се ставен хрущял при младите кучета от големи породи. При него част от хрущяла се отделя от повърхността на ставата и образува своеобразна „клапа“, която причинява силна болка и възпаление. Най-често заболяването засяга раменната става, но може да се наблюдава и в лакътя, коляното или скакателната става. Засегнатите кучета започват да куцат, движат се трудно след физическо натоварване и често избягват да тичат или скачат.

Снимка: iStock

Точната причина все още не е напълно изяснена. Смята се, че влияние оказват наследствеността, прекалено бързият растеж, храненето и механичното натоварване на ставите. При кучета под шестмесечна възраст по-леките случаи понякога могат да бъдат контролирани чрез почивка и медикаментозно лечение. В повечето случаи обаче се препоръчва хирургично отстраняване на увредения хрущял.

Без навременно лечение заболяването почти неизбежно води до хронично възпаление, развитие на артрит и трайна болка.

Вижте още: 10 причини защо Немските овчарки са предпочитани домашни любимци

Стомашно-чревни проблеми

• Екзокринна панкреатична недостатъчност 

Екзокринната панкреатична недостатъчност е заболяване, което се среща значително по-често при Немските овчарки, отколкото при повечето други породи. Панкреасът изпълнява две основни функции – произвежда инсулин за регулиране на кръвната захар и отделя храносмилателни ензими, които разграждат храната в червата. При ЕПН организмът не произвежда достатъчно количество от тези ензими. В резултат храната не се усвоява правилно и кучето започва да страда от хронична диария, обилни изпражнения, силен апетит и въпреки това бързо отслабва. Диагнозата се поставя чрез специализирани кръвни изследвания.

Снимка: iStock

Макар заболяването да не може да бъде окончателно излекувано, то се контролира успешно чрез ежедневно добавяне на панкреатични ензими към храната, специален хранителен режим и при необходимост прием на витамини. При правилно лечение повечето кучета могат да водят напълно нормален живот.

• Хронична диария и възпалително заболяване на червата 

Немските овчарки са известни със своята чувствителна храносмилателна система. Освен към екзокринна панкреатична недостатъчност, породата има и повишена предразположеност към хронична диария, хранителни непоносимости и възпалително заболяване на червата (Inflammatory Bowel Disease – IBD). Най-честите симптоми включват повтаряща се диария, повръщане, газове, отслабване, болки в корема и периодични проблеми с апетита. При някои кучета симптомите се проявяват само след прием на определени храни, докато при други възпалението е хронично и изисква продължително лечение.

Снимка: iStock

Диагностицирането често включва изключване на паразити, инфекции и други заболявания, последвано от специализирани хранителни режими и допълнителни изследвания. Лечението зависи от причината, но най-често включва хипоалергенна диета, пробиотици, противовъзпалителни медикаменти и стриктен контрол върху храненето. При правилна терапия повечето кучета успяват да поддържат добро качество на живот и симптомите могат да бъдат успешно контролирани.

Стомашно-чревни проблеми

• Гастрична дилатация и волвулус

Гастричната дилатация и волвулус, известна още като подуване и превъртане на стомаха, е едно от най-опасните спешни състояния при кучетата. То се среща най-често при големи породи с дълбок гръден кош, каквато е и немската овчарка. Заболяването се развива внезапно и без незабавна ветеринарна намеса почти винаги завършва фатално.

Снимка: iStock

Състоянието започва с бързо натрупване на газове в стомаха, който се разширява значително. В някои случаи стомахът се завърта около собствената си ос, като прекъсва кръвоснабдяването към него и към други коремни органи. Освен че храната и газовете не могат да бъдат изхвърлени, настъпва тежък шок, който застрашава живота на кучето в рамките на часове.

Най-честите симптоми са силно подут корем, неспокойствие, непрекъснати безуспешни опити за повръщане, обилно слюноотделяне, ускорено дишане, слабост и колапс. При подобни признаци кучето трябва незабавно да бъде транспортирано до най-близката ветеринарна клиника.

Фактори, които увеличават риска от подуване на стомаха:

• Хранене непосредствено преди или след интензивно движение
• Бързо поглъщане на храната и въздух (аерофагия)
• Големи порции само веднъж дневно
• Хронични стомашно-чревни възпаления
• Заболявания или увеличаване на далака
• Напреднала възраст и наследствена предразположеност

Снимка: iStock

Как да намалите риска?

• Разделяйте дневната храна на две или три по-малки хранения.
• Избягвайте физическо натоварване поне два часа преди и след хранене.
• Насърчавайте кучето да се храни спокойно и бавно.
• При кучета с висок риск ветеринарният лекар може да препоръча профилактична гастропексия – операция, при която стомахът се фиксира към коремната стена, за да се предотврати превъртането му.

Имунно-медиирани проблеми

• Алергии и атопичен дерматит

Немската овчарка е една от породите с най-висока предразположеност към алергични заболявания на кожата. Много кучета развиват хроничен сърбеж още в ранна възраст, като причините могат да бъдат разнообразни – хранителни алергии, полени, домашен прах, акари, плесени, треви или комбинация от няколко различни алергена.

Снимка: iStock

Първоначално стопаните забелязват, че кучето започва често да се чеше, ближе лапите си или разчесва ушите и муцуната. Постепенно се появяват зачервяване, опадане на козината, удебеляване на кожата и неприятна миризма вследствие на вторични бактериални или гъбични инфекции. Диагностицирането понякога е продължителен процес. Ветеринарният лекар може да препоръча елиминационна диета, кръвни тестове или кожни алергични проби, за да се установи причината.

Лечението зависи от конкретния алерген и най-често включва специализирана храна, медикаменти против сърбеж, имунотерапия, шампоани с лечебно действие и контрол на вторичните инфекции. Колкото по-рано бъде поставена диагнозата, толкова по-лесно могат да бъдат овладени симптомите и да се предотвратят хронични кожни увреждания.

• Отит

Въпреки че Немската овчарка има големи изправени уши, които осигуряват добра вентилация на ушния канал, породата сравнително често страда от външен отит. В повечето случаи причината не е самата форма на ухото, а склонността към алергии и хронични кожни заболявания. Тъй като вътрешността на ушния канал е покрита с кожа, всяко възпаление на кожата може лесно да засегне и ушите. Това обяснява защо много немски овчарки с атопичен дерматит страдат и от повтарящи се ушни инфекции.

Снимка: iStock

Най-честите симптоми включват:

• Постоянно чесане на ушите
• Разклащане на главата
• Неприятна миризма
• Зачервяване
• Кафяв или жълт секрет
• Болка при допир

Ако инфекцията остане нелекувана, възпалението може да стане хронично и да доведе до стесняване на ушния канал или увреждане на тъпанчето. Лечението зависи от причината и може да включва почистване на ушите, локални антибиотици, противогъбични препарати или противовъзпалителни лекарства. При кучета с алергии успешният контрол на основното заболяване значително намалява риска от бъдещи ушни инфекции.

• Панус

Панусът, известен още като хроничен повърхностен кератит, е наследствено имунно-медиирано заболяване, което се среща особено често при немските овчарки. При него имунната система атакува роговицата на окото, което постепенно води до хронично възпаление и влошаване на зрението.

Снимка: iStock

Заболяването обикновено започва като малка розова или сивкава лезия в периферията на роговицата. В ранните стадии често се бърка с обикновена язва или възпаление на окото. Ако не бъде лекувано навреме, възпалението постепенно обхваща все по-голяма част от роговицата, която започва да потъмнява, удебелява се и губи прозрачността си.

Основните симптоми са:

• Зачервяване на окото
• Сълзене
• Чувствителност към светлина
• Потъмняване на роговицата
• Постепенно намаляване на зрението

Заболяването не може да бъде окончателно излекувано, но при ранно откриване развитието му може успешно да бъде контролирано. Лечението обикновено включва пожизнено приложение на имуносупресивни или кортикостероидни капки и редовни офталмологични прегледи. При наличие на вторична бактериална инфекция се назначават и антибиотични препарати. Без лечение панусът може постепенно да доведе до тежко увреждане на зрението и дори до пълна слепота.

Неоплазии (Рак)

• Остеосарком

Остеосаркомът е най-често срещаният злокачествен костен тумор при кучетата и засяга предимно големи и гигантски породи, включително немската овчарка. Заболяването е изключително агресивно и се характеризира с бърз растеж и ранно разпространение към други органи, най-често белите дробове. Първият симптом почти винаги е внезапна куцота, която не се подобрява с почивка. Засегнатият крайник може да стане болезнен и леко подут, а с напредването на заболяването рискът от патологична фрактура значително се увеличава.

Снимка: iStock

Ранната диагностика е от решаващо значение. При съмнение ветеринарният лекар назначава рентгенография, компютърна томография или биопсия за потвърждаване на диагнозата. Лечението обикновено включва хирургично отстраняване на засегнатия крайник, последвано от химиотерапия. Макар прогнозата често да е предпазлива, ранната намеса може значително да удължи живота на кучето и да подобри неговото качество. Затова всяка необяснима и продължителна куцота при немска овчарка на средна или напреднала възраст трябва да бъде прегледана възможно най-скоро.

• Хемангиосарком

Хемангиосаркомът е един от най-коварните и опасни видове рак при кучетата. Това е злокачествен тумор, който произхожда от клетките на кръвоносните съдове и най-често засяга далака, черния дроб, сърцето и понякога кожата. Особено опасен е фактът, че заболяването дълго време може да протича без никакви видими симптоми. В много случаи стопаните разбират за проблема едва когато туморът се разкъса и предизвика масивен вътрешен кръвоизлив.

Снимка: iStock

Симптомите могат да включват:

• Внезапна отпадналост
• Слабост
• Бледи венци
• Затруднено дишане
• Подут корем
• Припадък или колапс

Диагнозата обикновено се поставя чрез ехография, рентгенография и допълнителни образни изследвания. Лечението включва хирургично отстраняване на засегнатия орган, най-често далака, последвано от химиотерапия. За съжаление при голяма част от пациентите към момента на поставяне на диагнозата вече има разсейки в други органи, което значително влошава прогнозата. Именно затова редовните профилактични прегледи при възрастните немски овчарки могат да бъдат животоспасяващи, тъй като увеличават вероятността заболяването да бъде открито в по-ранен стадий.

Вижте още: 5 най-разпространени мита за Немските овчарки